За автомобилите с любов

Едва ли има нещо, по-заразно със своята страст и опиянение, от начина, по който автомобилистите подхождат към всяка новост, касаеща производството и поддръжката на превозните средства. Те са отдадени на идеята, наречена поддържане на автомобил, по същия начин, по който са били отдадени техните бащи и приятели. Хората, които са ги насочили и предали своята любов към автомобилите. Тя е толкова стара, колкото и първият създаден някога автомобил.
Обяснението за подобна привързаност, не може и не бива да следва клишето, че шофьорите са привлечени, преди всичко от адреналина, който им дават превозните средства. В тях има нещо магично, нещо, което кара обикновените хора да поклащат с глава в недоумение, при вида на автомобилисти, които човъркат и демонтират основните автомобилни части.
Любовта към автомобилите се заражда, наглед изненадващо и непонятно, за самите шофьори. Като малки, те биват запленени от финеса, с който техните бащи или познати управляват нещо, толкова голямо и шумно, като автомобил. Те могат да прекарат с часове край бащите си, опитвайки се да помогнат, понякога дори и успешно, в техните търсения за устройството на автомобила и всичко останало.
Малките любители на високите скорости, много бързо научават, за какво служат отделните инструменти, намиращи се в гаража на дома им. По-късно, такива важни за поддържането на автомобила компоненти, като различни видове секачи, скоби, клещи и ключове, свредла и дискове, стават неотменима част от техния технически арсенал. Порасналите автомобилисти не крият за своята привързаност към машините си, която е доста критикувана от повечето, незапознати с техниката хора, но предпочитат да изживяват своята страст, по-скоро самостоятелно и тихо. Автомобилистите, като част от голямото семейство на собствениците на превозни средства, имат неписани правила и закони, които спазват, когато трябва да се помогне на друг шофьор, който е изпаднал в беда. Защото автомобилите са любовта, която осветява с фаровете си пътя на живота.